Анализи

Галъп: „България без цензура“ долепи ДПС за Евроизборите

„България без цензура“ е четвъртата политическа сила, която би влязла в европейския парламент, ако изборите бяха днес. Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл“ за политическия и икономически индекс в страната. Според анализите ако евроизборите са през март за ГЕРБ биха гласували 20,7%, за БСП 19,5%, за ДПС – 6%, за България без цензура – 5%, за Реформаторски блок – 3,1%, за Атака – 2,5%, за НФСБ – 1,9%, за Глас народен – 1,3%. 7,3% биха гласували за други, а 29,5% не биха участвали във вота.

Възможно е очертаващата се полярна кампания да доведе до изпъкване на една лява и една дясна алтернатива, което ще е за сметка на по-малките играчи в тези поле – АБВ и Реформаторския блок. Това обаче е единствено хипотеза и е твърде рано да се отчита като прогноза – особено на фона на неясните развития около Украйна и възможната им обществена реакция у нас.

На въпрос „Ако у нас се проведе национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?“. Половината попитани отговарят утвърдително, а 30 на сто – отрицателно. Сравнение с предишния референдум – този за ядрена електроцентрала – показва, че и в онзи момент се регистрираха подобни нива на готовност. Практиката в подобни изследвания говори, че реалното гласоподаване обикновено остава под декларираните нива.

И през март освен традиционния открит въпрос от типа „Ако изборите за Народно събрание се проведат сега…“ показва, че 19,9% биха гласували за ГЕРБ, 19% за БСП, 6% за ДПС, 4,9% за България без цензура+ВМРО, 3,6% за партиите от Реформаторския блок, 1,8% за АБВ, 2,5% за Атака, 1,8% за НФСБ, 5,8% за други и 37,4% не биха гласували.

Бяха тествани и конкретните формулировки на въпросите, зададени от президента – дистанционното гласуване по електронен път получава подкрепата на половината отговорили, а 25% обявяват, че биха гласували с „не“. Мажоритарният избор на част от народните представители получава две трети положителни отговори, а 9% са против. Въпросът за задължителното гласуване показва по-нюансирана картина с 47% отговорили бих гласувал с „да“ и 31% отговорили „бих гласувал с не“.

Широка принципна подкрепа среща и идеята с всички избори да се провежда национални референдуми – 54% одобряват. Положителните мнения по тези теми преобладават включително и сред привържениците на БСП.

Не за първи път „Галъп“ установява високи нива на принципно одобрение за такъв тип идеи – за последно те бяха тествани по време на миналогодишните протести. Коректността изисква да се отбележи, че това са фонови нагласи, които са повече на мнения по принцип, и са далече от всякаква роля на прогноза. Във въпросите си към интервюираните попитахме за самите теми на референдума, а не намесвахме президентската институция – за да получим (доколкото е възможно) отговори, в които да не е примесено и отношението към президента.

Мнозинство от 57% са на мнение, че събитията в Украйна като цяло ще се отразят по-скоро отрицателно на държавата. Беше зададен и въпрос: „Вие лично на коя от двете страни в конфликта в Украйна симпатизирате: на тези, които искат страната да се присъедини към Европейския съюз или на тези, които искат по-сериозно сближаване с Русия?“. Очаквано, повече от 40 на сто се затрудняват да посочат отговор, а останалите мнения на практика са поделени. При електоратите на ГЕРБ и БСП картината е на практика реципрочна.

Независимото изследване на общественото мнение на Галъп, провеждано всеки месец от повече от две десетилетия насам, обхваща периода между 7 и 13 март чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1007 пълнолетни българи в цялата страна.

Покажи още

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Вие използвате Adbocker

Моля, изключете Adblocker-а си за настоящия сайт.