Прогнози

„Алфа рисърч“: По-малко от 2% разлика между БСП и ГЕРБ

Социологическата агенция „Алфа рисърч” публикува резултатите от свое проучване, проведено в периода 23-26 април, когато изтече срокът за регистрация на кандидатите за европейски депутати и стартира официалната предизборна кампания. Продължаващ спад на доверието към правителството, премиера и президента, песимизъм за развитието на страната и напрегната предизборна битка, в която три конкурентни групи партии влизат с твърде близки резултати една до друга, сочат резултатите от проучването.

Проучването на „Алфа Рисърч” на старта на предизборната кампания, което включва всички регистрирани за участие 21 партии и коалиции, сочи следното разпределение на силите:

– Лека преднина на ГЕРБ (17.6%) пред БСП (15.9%). Левицата е постигнала почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува периферия. От това дали ще отидат до урните тези гравитиращи около ГЕРБ избиратели, които не са твърди негови привърженици, ще зависи финалният победител на евро изборите.

– ДПС заема устойчиво третото място (6.2%), но активизира по-малък брой избиратели, поне към настоящия момент. Като към това се прибави фактът, че на евровота няма да участват избирателите му в Турция, очертаващата се при него интрига е дали ще успее да вземе три, или само два мандата. 

– „България без цензура“, АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност. ББЦ е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април (до 4.9%). Симпатизантите на АБВ, обратното, са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП, формацията на бившия президент частично възвръща позиции (4.5%). РБ (също 4.5%) е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но въпреки коалиционния си формат не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в европарламента. Липсата на обединяваща мотивация за вот в полза на блока е основното предизвикателство в предизборната му кампания.

– През април Атака излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2.5%. При НФСБ има лек спад (3%), но трябва да се има предвид, че партии със сходни наименования отнемат част от националистическия вот. 

– От останалите 13 партии, най-различими са Синьо единство (0.9%) и Зелените. Трите партии, съдържащи прилагателното „зелени“ в наименованието си събират общо 1.3%, почти равномерно разпределени между тях. Всички други партии и кандидати събират общо около 5% и на практика никоя от тях няма шанс да прескочи бариерата от 5.88%, необходима за излъчване на евродепутат.

– Заявената готовност за гласуване е около 46%, като се наблюдава лек ръст в сравнение с проучването от месец март.

Анализаторите предполагат, че са възможни три сценария: увеличаване на избирателната активност и стабилизиране на партиите, които имат шанс да прескочат бариерата (АБВ, ББЦ, РБ); „потъване” на по-малките партии за сметка на големите и спечелване максимум на 1 мандат от някоя от тях. Тогава ДПС ще има три мандата; минимална избирателна активност при максимално разпиляване на гласовете между повече малки формации, без те да успеят да привлекат по-големи електорални ядра. В резултат – разпределяне на евродепутатските места единствено между ГЕРБ, БСП и ДПС.

След три месеца относителна стабилизация на обществените нагласи, през април, с наближаването на изборите, критичността към развитието на страната и дейността на държавните институции получава нов тласък. Делът на оптимистите, че ситуацията в България се подобряваспада от 20% до 13%, а песимист е всеки втори (58%). Неудовлетвореността от общото развитие е доминираща нагласа сред всички социални слоеве, включително тези, които подкрепят кабинета и партиите от управляващата коалиция.

Продължава дa ерозира и малкото останало доверие в основните държавни институции. Положителните оценки за дейността на правителството намаляват от 19% до 17%, отрицателните нарастват до 56%. Аналогична е тенденцията в личния рейтинг на премиера Пламен Орешарски: спад в одобрението от 25% до 22%.

Доверието в парламента остава на същото критично ниво от 8%, срещу 63% недоверие. Отношението към работата на председателя на НС Михаил Миков се подобрява от 14% до 17%, но негативните оценки продължават да доминират (53%).

Нарастващата обществена критичност засяга също президента и по-слабо – главния прокурор. Те успяват да удържат позиции сред по-популярните публични фигури, но плавно губят доверие. Одобрението за президента Росен Плевнелиев спада от 27% до 23%, срещу 40% неодобрение.Главният прокурор почти запазва положителните си оценки (25% при 26% през март), но е налице по-съществен ръст в отрицателните – от 29% до 34%.

С положителен баланс в оценките през април се открояват единствено еврокомисарятКристалина Георгиева и националният омбудсман Константин Пенчев

Съчетанието на неудовлетвореност от управлението с изострено политическо напрежение около изборите задълбочават кризата на обществено доверие към институциите. В тази ситуация резултатът от евровота ще е ключов за възможностите и начина на преодоляването на тази криза.

Покажи още

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Вие използвате Adbocker

Моля, изключете Adblocker-а си за настоящия сайт.