Лидерът на „Глас народен“ Светослав Витков е известен като фронтмен на „Хиподил“ и Светльо & The Legends, заради което политическите му изяви често са омаловажавани. Всъщност той е математик и дипломиран икономист. Пред БЛИЦ Витков отговори на всички въпроси, без да спестява нищо от действията на партията си. Витков е водач на листата на „Глас народен“ в 23 МИР-София и във Варна.
– Светльо, предизборната кампания завърши предсрочно, заради трагедията в Горни Лом. Как това ще се отрази на изборите?
– Първо искам да изкажа моите съболезнования към семействата на жертвите и пострадалите в трагедията във фабриката за боеприпаси в Горни Лом. След това искам да задам няколко въпроса. Как е възможно хора без подготовка, без обучение, за 250 лева на месец да обезвреждат мини? Каква национална сигурност имаме? МВР издава лиценза за утилизация, а кой контролира процеса? Тези избори ще ги има, независимо от трагедията. Единственото, което мога да кажа е не гласувайте за тези партии, които превърнаха България в еднолична фирма, гласувайте за малките. Когато увеличаваш процента на малката партия, намаляваш процента на голямата. Колкото повече малки партии влязат в парламента, толкова по-трудно стават договорките.
– Започна кампанията със слогъна „Бия са с лошите“. Кои са лошите?
– Лошите са всички стари политици, които са участвали досега в управлението на България или са го подпомагали в последните 25 години. Трупаха слой след слой мръсотия между себе си и хората, бетонираха я, а отдолу хората трябва да са смачкани, потиснати, без надежда и без бъдеще, защото по този начин са много лесно манипулируеми. И колкото са по-прости, толкова по-лесно се управляват. Колкото са по-бедни, толкова по-сигурно ще си продават гласа и за 10 лева, и за 5 лева. Това са основните партии, които управляваха – БСП, НДСВ, ГЕРБ, ДПС и всички произтичащи от синята идея, а с тях, макар и извън прякото управление, но винаги в политическата игра са били и ВМРО, и „Атака“, и РЗС. Нито една от тези партии не се състои от хора, обединени около идея, там са хора, обединени около лидера. И
когато лидерът си тръгне, си тръгват и те
Към друг лидер, към когото да се присламчат. По този начин вегетират. С това трябва да се спре! Политиката не е професия, поне не и в България.
– Но партиите си отглеждат кадри, обучават ги, подготвят ги да са професионални политици.
– Да – кадри и кариеристи. Политиката не е професия и е хубаво, когато влезнеш в нея да определиш колко време ще си там. Това не е до гроб, особено за хора, които са се провалили, не са държавници, не са направили нищо за България и за благоденствието на гражданите, а само за себе си. Ето аз си давам срок – четири години, броено от тези избори. Каквото успея да направя за тези четири години за гражданите и обществото – това ще е.
След това ще изляза от активната политика
Трябва да се дава път на младите с чисти идеали и необременени хора.
– А ако имаш голям успех, няма ли да останеш?
– „Глас Народен“ е проект, който върви последователно, бавно, учи се от грешките на растежа, има ясна цел и успехът му ще е базиран на принципи и правила, които са валидни за всеки, който влезе в тази организация. Хора, които имат лични амбиции, отпадат първи. Те искат бърза печалба за себе си, искат пост, искат обществен пост, който веднага да заемат. Вторите, които напускат са т.нар. шпиони и „доносници“. Ние нищо не крием и нищо не крадем, затова и няма какво да докладват за нас, не могат да намерят компромат. Третите, които си отиват, са най-върлите доброволци. Те са много ентусиазирани до първия удар. След това губят желание, инициатива, сгушват се и казват: „Ми на мен не ми харесва така, аз искам веднага“ и си тръгват.
Хората, които остават, вече са калени бойци
Това са четвъртите избори, в които участваме, и то в рамките на три години, което за една млада организация си е голяма битка. Задържахме над 1 %. Това никак не е малко при положение, че разполагаме единствено със средствата от държавната субсидия и доброволци. Нямаме подкрепа нито от бизнесмени, нито дарения.
– Защо отказвате пари от бизнеса? Знам, че има много хора, които с удоволствие биха подкрепили финансово партията.
– На първите избори взех лични заеми, които знаех, че мога да върна от работата си. Ако някой ти даде пари безвъзмездно, той те купува. В един момент, ако пет-шест човека ти дадат огромни суми от порядъка на 150-200 000 лева, няма да можеш да ги върнеш и ще си им задължен. Така влизаш в обвързаности и започват да ти нареждат какво да правиш или да не правиш и да те държат.
– Как си обясняваш, че вече година и половина ви „ядат“ за държавната субсидия?
– Това е ударът както на неуспелите, така и на големите. РЗС имаше по-голяма субсидия от нас. Те имаха 1,7 % на процента на изборите, а затвориха всичките си офиси в страната. Яне отиде под крилото на Бойко и тези пари останаха при него, а никой не го пита какво прави с тях. Както и ВМРО, както и „Лидер“ на Ковачки – те бяха пред нас. Никой не ги споменава. За това, че ДСБ са влезли в коалиция и не са успели да минат 4% и съответно останаха без субсидия, мога да кажа само, че ако ние имаме вина – съм много горд. Както и че Кунева не можа да влезе. Ако ние сме помогнали тези стари играчи да не са в парламента съм истински щастлив. Това означава, че нашият проект има успех. За такива стари играчи няма място в активната политика вече. Нас ни ядат! Така е!
Компромат не се готви като палачинка, готви се като ястие
Първо се слага тигана. Без субсидия, малка партия като нас няма как да оцелее. Трябва да отиде при бизнесмените. И влиза в обвързаности, съответно – в общия кюп. Това са кукички, които се хвърлят, за да ме накарат да стана като всички други.
– Или да се откажеш.
– От кое да се откажа? От битката ли? Не са познали! 4 години имам в политиката, но битката ще е сурова. Ще се бия ден и нощ, както го правих досега.
– Защо не искаш да плащаш на застъпници? Обвиняват те, че си стиснат.
– Тези пари не са мои, че да съм стиснат. Това са парите на хората, гласували за нас и нямам право да ги харча за порочност. Платените застъпници са нещо, което трябва да бъде криминализирано в Изборния кодекс. Това е едно от нещата, за които настояваме да се промени в изборното законодателство, но още не е прието. Реално обаче, въпреки че сме толкова малка партия и сме извън парламента, променихме изборния закон.
– Как?
– Преференциалният вот е наше предложение, макар че към момента той все още работи предимно за големите партии. Благодарение на нас бях намалени подписите, необходими за регистриране на партиите и коалциите за избори. Беше намален размерът на депозита за участие в избори – за партии от 7000 лв. на 2500, а за коалиции – от 10 000 на 5000. Ясното указване, че политическите репортажи и информации са платени, безплатните диспути по БНТ и БНР, ясното дефиниране на политическата реклама и безплатното излъчване на предизборни клипове в началото и края на кампанията. Всичко това бяха наши предложения. Не сме си ги изсмукали от пръстите, а са направени на базата на опита, който имаме в избори.
Малките партии са много по-творчески и гъвкави от големите
– Понякога идеите ви са стряскащи. Много от симпатизантите на партията се уплашиха за теб, когато се появи гримиран а ла Брус Уилис в „Умирай трудно“.
– Това беше показно. Много е хубаво, много е трудно и се изисква доста творчество да натриеш носа на медиите, когато не искат да те пуснат в ефир. Всички подценяват силата на интернет, но това е истински свободното и силно пространство. Там са младите хора, които не искат да слушат бълвочи и да им пълнят главите с глупости тези, които са и на интелектуално, и морално по-ниско ниво от тях.
– Защо искаш да натриеш носа на медиите?
– Постоянно ми повтарят, че не ме виждат по медиите и трябва да използвам платените пакети, за да ме дават. Кое ще ми дават? Платеният пакет съдържа две интервюта, няколко платени репортажа и ротация на клипа. И това струва 150 000 лева. Извинявай, но е абсолютно ненужно. А в същото време едни и същи лица са постоянно по телевизиите. И не са там, защото са много симпатични, а защото има обвързаности от години. Затова една телевизия подкрепя ГЕРБ, друга – БСП, трета – ДПС и т.н. Така че няма как да ни виждат по телевизиите.
– Имате ли реални социологически данни, тъй като липсвате от официалните проучвания?
– Всяко изкарване на данни има определена конкретна цел, различна от истинността. Така е и социологията. Едно единично проучване струва между 20 и 50 000 лева. Ако искаш три месеца преди това да говорят за теб, не можеш да платиш само веднъж. И като платиш няколко пъти, хоп – Бареков четвърта сила. Нормално – с парите на Цветан Василев и Пеевски. В чии социологически агенции да ни има? На ГЕРБ, БСП или на приятелски къргове? Пълен та… майтап са.
И въобще кой им се връзва на тия олигофрени
Това са едни гьонсурати, за които всичко е пари и засвидетелстване на кучешка партийна привързанорст. Еле па „Алфа рисърч“.
– Къде отиват гласовете на малките партии?
– При малките партии. Гласовете не се преразпределят, така както се тиражираше в последните дни на кампанията. Истината е, че колкото по-висок е процентът за малките партии, толкова по-малък ще е за големите. Така и договорките ще стават по-трудно и няма да имат възможност да си веят байряка колко са велики. Резултатът от изборите зависи от избирателната активност на българите.
Надежда НЕНОВА
